
Старт на Големите въпроси в СУ "Стоян Заимов"

Съвместно с 90 СУ "Ген. Хосе де Сан Мартин" - град София, стартираме Големите въпроси!
Партньорите ни вече имат няколко години опит и ще ни помагат.
Като за начало, започваме с учениците от випуска на 6-те и на 8-те класове!
Какво е Голям въпрос?
Въпросът е ГОЛЯМ, когато:
Предизвиква истинско изследване на големите идеи
Провокира дълбок размисъл, оживена дискусия, продължително проучване и ново разбиране, както и повече въпроси
Изисква от учениците да РАЗГЛЕДАТ алтернативи, да претеглят доказателства, да подкрепят идеите си и да ОБОСНОВАТ отговорите си
Стимулира жизненоважно, непрекъснато преосмисляне на големи идеи и предположения
Поражда значими ВРЪЗКИ с предишно обучение и личен опит
Големите въпроси са тези, които нямат лесен отговор. Те често са отворени и трудни. Те дори може да не получат отговор, докато работим по тях. Целта им е да насърчат дълбоки процеси на изследване и дискусия, а не намирането на лесни отговори. Тези въпроси насърчават учениците да предлагат теории, да обсъждат, да работят в екип и да мислят критично.
Към един истински Голям въпрос можем да се връщаме многократно и всеки път да се задълбочаваме все повече и повече.
Един добър голям въпрос свързва повече от една тема.
Въпросите са провокация за въображението. Чувайки въпрос, умът ни автоматично се ангажира да търси връзки с това, което вече знае. Хрумват ни идеи, започваме да събираме информация.
Как учениците участват в планирането?
Когато работим по проект, няма линеен процес. Не винаги знаем какъв резултат ще постигнат учениците. Те могат да изберат различни подходи и методи на изследване.
Например, учениците трябва да открият каква е връзката между атмосферните условия (времето) и замърсеността на въздуха.
Тук може да има поне два различни подходи:
Някой ще поеме теоретичния подход. Ще прочете всички научни статии, литература по темата, ще обобщи и ще представи откритието си.
Може да има и практици – те ще намерят метеорологична станция в Стара Загора и ще записват данните от там. Ще следят нивото на въглероден диоксид, фини прахови частици, тежки метали и т.н. и ще проучват какво се случва. В рамките на 3 седмици ще експериментират и ще търсят отговора по практичен начин и чрез изчисления.
Двата подхода – теоретичен и практичен, могат да ни дадат различни резултати. Резултатът от тези проучвания ще бъде представен по съвсем различен начин. Всичко зависи от стила на ученика или групата, какво ги е привлякло и в какъв формат искат да изследват и презентират накрая.
Можем да дадем свобода на екипите да изберат. Те ще планират през какви стъпки да преминат, за да постигнат резултата, който целят, и да изготвят продукта, чрез който ще демонстрират наученото.
В техни ръце е да планират и етапите, през които ще преминат, необходимите материали и оборудване, средата, допълнителни ресурси и идеи, ако е необходимо.
В началото, когато все още екипите не са натрупали достатъчно опит, е добре всичко да се одобрява от учителя. С времето, опита и изграденото доверие все повече от тези избори могат да се оставят на учениците. Отново с идеята, че чрез рефлексия на финала могат да се видят грешките и те по автентичен начин да усъвършенстват опита си.