Средно училище "Стоян Заимов"
град Плевен

Не просто избор, а вярно решение!

Старт на Големите въпроси в СУ "Стоян Заимов"

Съвместно с 90 СУ "Ген. Хосе де Сан Мартин" - град София, стартираме Големите въпроси!

Партньорите ни вече имат няколко години опит и ще ни помагат.

Като за начало, започваме с учениците от випуска на 6-те и на 8-те класове!

Какво е Голям въпрос?

Въпросът е  ГОЛЯМ, когато:

  • Предизвиква истинско изследване на големите идеи

  • Провокира дълбок размисъл, оживена дискусия, продължително проучване и ново разбиране, както и повече въпроси

  • Изисква от учениците да РАЗГЛЕДАТ алтернативи, да претеглят доказателства, да подкрепят идеите си и да ОБОСНОВАТ отговорите си

  • Стимулира жизненоважно, непрекъснато преосмисляне на големи идеи и предположения

  • Поражда значими ВРЪЗКИ с предишно обучение и личен опит 

Големите въпроси са тези, които нямат лесен отговор. Те често са отворени и трудни. Те дори може да не получат отговор, докато работим по тях. Целта им е да насърчат дълбоки процеси на изследване и дискусия, а не намирането на лесни отговори. Тези въпроси насърчават учениците да предлагат теории, да обсъждат, да работят в екип и да мислят критично.

Към един истински Голям въпрос можем да се връщаме многократно и всеки път да се задълбочаваме все повече и повече.

Един добър голям въпрос свързва повече от една тема

Въпросите са провокация за въображението. Чувайки въпрос, умът ни  автоматично се ангажира да търси връзки с това, което вече знае. Хрумват ни идеи, започваме да събираме информация.


Как учениците участват в планирането?

Когато работим по проект, няма линеен процес. Не винаги знаем какъв резултат ще постигнат учениците. Те могат да изберат различни подходи и методи на изследване.

Например, учениците трябва да открият каква е връзката между атмосферните условия (времето) и замърсеността на въздуха.

Тук може да има поне два различни подходи:

  1. Някой ще поеме теоретичния подход. Ще прочете всички научни статии, литература по темата, ще обобщи и ще представи откритието си.

  1. Може да има и практици – те ще намерят метеорологична станция в Стара Загора и ще записват данните от там. Ще следят нивото на въглероден диоксид, фини прахови частици, тежки метали и т.н. и ще проучват какво се случва. В рамките на 3 седмици ще експериментират и ще търсят отговора по практичен начин и чрез изчисления.

Двата подхода – теоретичен и практичен, могат да ни дадат различни резултати. Резултатът от тези проучвания ще бъде представен по съвсем различен начин. Всичко зависи от стила на ученика или групата, какво ги е привлякло и в какъв формат искат да изследват и презентират накрая.

Можем да дадем свобода на екипите да изберат. Те ще планират през какви стъпки да преминат, за да постигнат резултата, който целят, и да изготвят продукта, чрез който ще демонстрират наученото.

В техни ръце е да планират и етапите, през които ще преминат, необходимите материали и оборудване, средата, допълнителни ресурси и идеи, ако е необходимо.

В началото, когато все още екипите не са натрупали достатъчно опит, е добре всичко да се одобрява от учителя. С времето, опита и изграденото доверие все повече от тези избори могат да се оставят на учениците. Отново с идеята, че чрез рефлексия на финала могат да се видят грешките и те по автентичен начин да усъвършенстват опита си.