„Трудностите са бонус, важна е играта и вдъхновението”

Анни Петкова, директор на СУ „Стоян Заимов”, обожава две неща: предизвикателствата и  очарованието пред среща с нова книга. Самоопределя се като човек, който съобразява бързо и не се спира пред затворени врати. Тя е бивш началник на инспектората по образование в Плевен. Била е зам.-директор на училището в Долна Митрополия и учител. Има две магистърски степени - по българска филология и журналистика, от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Споделя, че ако има вълшебна пръчка, би направила така, че училището да не е място, в което учениците се подготвят за живота. Надява се един ден то да стане място, където те живеят смислено.

- Г-жо Петкова, при Вашата респектираща кариера откривате ли особен дух в нашето училище. Можете ли да го опишете само с три думи? Кои биха били те?

- Да, мога. Думите са традиция, бъдеще, семейство.

- Кое е голямото предизвикателство пред един директор на училище днес?

- Предизвикателството не е едно, много са.  Не ги деля на малки и големи. Мечтая да бъда повече време сред учениците, а не сред документите.

- А как бихте предизвикали другите. Нас, учениците, например. Или Вашите колеги учители.

- Разбира се, предизвиквам ви така: прочетете за една седмица поне 50 страници от книга, която смятате за трудна. Или пък поговорете с човек, от когото се притеснявате...

- Какво бихте променили в съвременното българско образование, ако имахте възможност?

- Бих направила така, че нещата да се променят от назубряне към „умение за живот“. Бих допринесла за повече свобода и избор. Бих превърнала оценките не в присъда, а само в цифри за обратна връзка. По-нататък , по-малко „класни стаи и чинове“, повече места за дискусии и творчество. 

- А към учителите, някакви препоръки имате ли?

- Да. Нека учителят да е ментор, водач, вдъхновител… Не лектор.

- Хипотетично, какво бихте посъветвали онзи директор, който след време ще чества 100-годишнината на училището ни? 

- „По-смело, не се страхувай!”. Трудностите са бонус нива в игра, която човек просто трябва да  премине. Важна е играта и вдъхновението.

Разговора води Николета Янкова

ученичка в Ха клас