Стоян Заимов 1853 - 1932

Бележитият български възрожденец и революционер Стоян Заимов е роден на 12 август 1853г. в Чирпан. В национално- освободителната борба на българския народ се включва като ученик в Стара Загора. През 1870г. завършва едногодишен педагогически курс в Пловдив, а следващата година е учител в Хасково. Във връзка с неуспешното „покушение на гръкоманина“ Хаджи Ставри е осъден на заточение в Диарбекир, откъдето избягва през 1874г. и се установява в Румъния. Стоян Заимов е един от основателите на Гюргевския революционен комитет. Определен е за апостол на III Врачански ревоюционен окръг, с помощници Никола Обретенов, Георги Апостолов и Никола Славков. Той внася конкретна организация и разработва план за действията на въстаническата армия. За неговите заслуги като ръководител на въстанието във Врачанско свидетелства запазеният единствен по рода си у нас „Закон за всички бунтовници“. Когато Ботевата чета преминава Дунава, многобройна турска войска попречва на врачанските революционери да се присъединят към нея и да се отправят съгласно предварителния план към Веслец. Стоян Заимов е арестуван и осъден от извънредния турски съд в Русе на смърт. Поради намесата на прогресивната общественост смъртната присъда е заменена с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д’Акр (Мала Азия). Той дочаква освобождението на родината си и по силата на Санстефанския мирен договор е освободен.

 

 

От 1879 до 1891г. Стоян Заимов учи в Московския педагогически институт. Тук свързва живота си с Клавдия Поликарповна Корсак. След завръщането си в България учителства във Варна, Силистра, Шумен, Русе, Кюстендил, София и ревностно популяризира прогресивната руска култура. Най-значителното дело в живота на Стоян Заимов след Освобождението е създаването на военно-историческите музеи и паметници на признателността – Паметник на освободителите в София, мавзолеят в Плевен, къщите-музеи в Плевен, Бяла, Пордим и Горна Студена. Като писател-мемоарист той създава трудове, даващи обилен материал за изучаване националноосвободителното ни движение.

От 1908 до 1932г. Заимов е директор на Военно-историческите музеи в България. До последния си ден той служи всеотдайно на народа и остава верен на славянството, свободата и прогреса.

©2019 СУ •Стоян Заимов•. Всички права запазени.

Search